сряда, 27 януари 2010 г.

"Има ли кой да ви обича"

От началото до сега сме обсъждали различни автори от и извън границите на България. Но за първи път ще се спрем на съвременна българска проза тази събота (30.01.2010). Темата е Калин Терзийски с три негови разказа от „Има ли кой да ви обича”.

Биографична справка за автора може да бъде намерена в сайта на издателство „Жанет 45” :
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната болница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията “SAX”, “Егоист”, “Едно”, “Найт лайф”, “Ева”, “Клуб М”, вестниците на „Труд”. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: “Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол” (стихове),”Тринайсет парчета от счупеното време”(разкази), „Сурови мисли със странен сос”, участия в сборниците: „Недялко...projekt”, „Антология на живите”, „Обществен експеримент”, „Троица”,.
В момента пише роман с работното заглавие “Алкохол” – за алкохолизма и алкохолиците.

Повече за автора и тесктовете му...в събота, 30.01.2010 г., 14.00 часа пред Халите.

WTF поезия

Последната среща на литераурен клуб „НУТ” се състоя на 09.01.2010 г. Видяхме се на Халите и поскитахме из централните софийски улици, за да стигнем до Царската градина. Седнахме в кръгче (почти като сектанти) и започнахме четене и коментари. Темата беше лично творчество, а още по-точно – творчеството на Мая, Влади, Ася и Мартин (Щурец).
Мая представи първият си опит в прозата – „Приказка за сняг”. Влади ни срещна с поезията си(„Ордовик”) за втори път, въпреки че обикновено го свързваме с проза. Ася и Щуреца също четоха стихове.

Дотук всичко звучи нормално и обикновено, затова смятам да подчертая няколко момента:

1. Ася
Какво правеше Ася там – информация:
Ася, която вече втора година се наслаждава на английското дъждовно или не чак толкова дъждовно време, не успя да излети за Острова. Причината е, че температурните условия се оказаха непредвидими и самолетът й някак не успя да излети.
Ася е от създателите на литературен клуб „НУТ”, но не беше посещавала срещи от година и половина. Всичко за нея беше ново и непознато (най-вече хората). След срещата се чувстваше много вдъхновена и искаше да може да идва на клубче отново и отново, и отново...

2. Вили
Вили успя да дойде на тази среща, а това не се беше случвало отдавна. Бяхме се събрали над десет души, а това си е събитие!

3. Камен
Камен не представяше свое творчество. Или поне не официално. Все пак в минутките между четенията, той ни разказа една завладяваща история, която е създал в 8-ми клас (в добрите стари времена, когато творчеството беше...Творчество) – историята за кравата и овцата.
Откъс:
- Му-му-му. – Казала кравата.
- Бе-бе-бе. – отговорила овцата.
За превод и изводи – потърсете Камен.

4. WTF поезия
Какво означава това?
След четенето на авторска поезия се роди спор относно начина, по който трябва да се пише поезия днес. Мартин и Ася говореха за поезията, която просто се появява, без да е предварително обмисляна или редактирана в последствие. Според Ася стих може и да се роди веднъж на 2 години и не трябва да се търси ефект насила.
Влади защитаваше противоположната позиция за редакция и обмисляне до постигане на желан ефект и роди определението „WTF поезия”.

Следващата ни среща ще бъде на 30.01.2010г. Темата е Калин Терзийски.
До тогава!