tag:blogger.com,1999:blog-39046034695816270892024-02-20T03:33:12.785+02:00Литературен клуб НУТЛитературен клуб НУТ е създаден през март 2008 година от Златина Димитрова, Ася Драганова и Надежда Бухова. Неговата цел е да организира срещи между хора със засилен интерес към литературата. Дава възможност за представяне на лично творчество и обсъждане на произведения на утвърдени автори.Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.comBlogger31125tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-47792119527567895252010-06-17T15:53:00.001+03:002010-06-17T15:53:31.593+03:00Нов блогТова е адресът на клубчето сега.<br />
<br />
<a href="https://litkult.wordpress.com/">https://litkult.wordpress.com/</a>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-86629970010989010882010-01-27T12:20:00.001+02:002010-01-27T13:06:02.376+02:00"Има ли кой да ви обича"От началото до сега сме обсъждали различни автори от и извън границите на България. Но за първи път ще се спрем на съвременна българска проза тази събота (30.01.2010). Темата е Калин Терзийски с три негови разказа от „Има ли кой да ви обича”.<br />
<br />
Биографична справка за автора може да бъде намерена в сайта на издателство <a href="http://books.janet45.com/authors/Калин__Терзийски">„Жанет 45” </a>:<br />
Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната болница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията “SAX”, “Егоист”, “Едно”, “Найт лайф”, “Ева”, “Клуб М”, вестниците на „Труд”. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: “Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. <br />
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол” (стихове),”Тринайсет парчета от счупеното време”(разкази), „Сурови мисли със странен сос”, участия в сборниците: „Недялко...projekt”, „Антология на живите”, „Обществен експеримент”, „Троица”,. <br />
В момента пише роман с работното заглавие “Алкохол” – за алкохолизма и алкохолиците.<br />
<br />
Повече за автора и тесктовете му...в<b> събота, 30.01.2010 г., 14.00 часа пред Халите</b>.Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-17799004029480946302010-01-27T12:16:00.001+02:002010-01-27T12:16:45.924+02:00WTF поезияПоследната среща на литераурен клуб „НУТ” се състоя на 09.01.2010 г. Видяхме се на Халите и поскитахме из централните софийски улици, за да стигнем до Царската градина. Седнахме в кръгче (почти като сектанти) и започнахме четене и коментари. Темата беше лично творчество, а още по-точно – творчеството на Мая, Влади, Ася и Мартин (Щурец). <br />
Мая представи първият си опит в прозата – „Приказка за сняг”. Влади ни срещна с поезията си(„Ордовик”) за втори път, въпреки че обикновено го свързваме с проза. Ася и Щуреца също четоха стихове. <br />
<br />
Дотук всичко звучи нормално и обикновено, затова смятам да подчертая няколко момента:<br />
<br />
1. Ася<br />
Какво правеше Ася там – информация:<br />
Ася, която вече втора година се наслаждава на английското дъждовно или не чак толкова дъждовно време, не успя да излети за Острова. Причината е, че температурните условия се оказаха непредвидими и самолетът й някак не успя да излети. <br />
Ася е от създателите на литературен клуб „НУТ”, но не беше посещавала срещи от година и половина. Всичко за нея беше ново и непознато (най-вече хората). След срещата се чувстваше много вдъхновена и искаше да може да идва на клубче отново и отново, и отново...<br />
<br />
2. Вили<br />
Вили успя да дойде на тази среща, а това не се беше случвало отдавна. Бяхме се събрали над десет души, а това си е събитие!<br />
<br />
3. Камен<br />
Камен не представяше свое творчество. Или поне не официално. Все пак в минутките между четенията, той ни разказа една завладяваща история, която е създал в 8-ми клас (в добрите стари времена, когато творчеството беше...Творчество) – историята за кравата и овцата. <br />
Откъс:<br />
<blockquote>- Му-му-му. – Казала кравата.<br />
- Бе-бе-бе. – отговорила овцата.<br />
</blockquote>За превод и изводи – потърсете Камен.<br />
<br />
4. WTF поезия<br />
Какво означава това?<br />
След четенето на авторска поезия се роди спор относно начина, по който трябва да се пише поезия днес. Мартин и Ася говореха за поезията, която просто се появява, без да е предварително обмисляна или редактирана в последствие. Според Ася стих може и да се роди веднъж на 2 години и не трябва да се търси ефект насила. <br />
Влади защитаваше противоположната позиция за редакция и обмисляне до постигане на желан ефект и роди определението „WTF поезия”.<br />
<br />
<i>Следващата ни среща ще бъде на 30.01.2010г. Темата е Калин Терзийски.</i> <br />
До тогава!Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-23876991785342508572009-12-13T20:17:00.003+02:002009-12-14T14:05:50.327+02:00Франц КафкаЦитати:<br />
<br />
<blockquote>• Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно. <br />
<br />
• Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него. <br />
<br />
• Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството. <br />
<br />
• Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си. <br />
<br />
• Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум. <br />
<br />
• Общуването с хората подтиква към самонаблюдение. <br />
</blockquote><br />
<b>Франц Кафка </b>е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век.<br />
<br />
<b>Кафка</b> е роден в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Бащата е домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя единствен син. Кафка завършва Юридическия факултет на Карловия университет в Прага и от 1908 до 1922 г. работи в застрахователна фирма, но непрекъснато - главно нощем - пише. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът "Присъдата" (1913), последвана от новелата "Преображението" (1915). Писателят е близък до кръга на пражките експресионисти и разказите му излизат в различни литературни списания.<br />
<br />
Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа - "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), - както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му "Писмо до бащата" (създадено в 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите "Дневници" (1983).<br />
<br />
По време на националсоциализма в Германия книгите на Кафка са забранени, а трите му сестри са ликвидирани в концентрационни лагери.<br />
<br />
Приживе творчеството на Франц Кафка не е много известно, но се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. "Откриват" го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век - в Германия и Австрия. Произведенията на "пражанина" се отличават с необикновено съчетание на свръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.<br />
<br />
Днес Франц Кафка - наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст - е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература.<br />
<br />
В чест на писателя са учредени две международни литературни награди - през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от родния град на писателя Прага.<br />
<br />
<br />
<i>Литературата по времето на Кафка</i><br />
<br />
От една страна, това е време, в което писателите надскачат държавните граници и започват да говорят на общ език, предлагат литературни „ключове” и интерпретация на действителността, а от друга страна, се изменя повествованието в цяла Европа – от вътрешна структура и съдържание до елементи от външната форма.<br />
Авторът остава извън ситуацията, вече не е всезнаещ и не ръководи съдбата на героите си, но понякога се застъпва за някой от персонажите (съгласява се с него, защитава неговата гледна точка). Отделя се повече внимание на същността на героите, техните размисли и чувства, а не на външните ситуации.<br />
Структурата на повествованието е предимно статична, а ритъмът - изключително бавен. Главните герои вървят към своето собствено унищожение („Процесът” на Кафка). Героите са събирателни образи без изграден светоглед, без качества, неспособни да се справят със себе си, изживяващи криза на личността.<br />
Пространството е реално, но изключително деформирано от филтъра на картината, която ни се представя, абсурдно заради многото символи. Времето не е механично и измеримо, а се трансформира от личното възприятие на героя. Мислите не следват логическа последователност.<br />
<br />
<i>От позитивизъм до декадентизъм</i><br />
<br />
<br />
Появата на новата литература се обуславя от криза на реализма. Икономическите и социални сътресения през XIX в. водят до намаляване на вярата в разума и прогреса., във възможността реалността да бъде позната научно.<br />
<br />
Анри Бергсон: <blockquote>Животът е постоянен поток, а познанието за реалността се постига чрез интуицията.<br />
</blockquote>Други фактори са прихоанализата и теорията за относителността на Айнщайн, свръхчовека на Ницше.<br />
<br />
<i>Авангардното време 1900 -1914<br />
Скъсване с традиционните похвати</i><br />
<br />
Водещо е ирационалното. Познанието се постига чрез опиати, за да се пробият бариерите на привидното и да достигнат до същностното. Ражда се идеята за „виждащия артист” – само артистите могат да видят истината, затова и творчеството им не е са масово потребление. Изкуството се възприема като висше просветление, акцентра се върху мистерията, която заобикаля човека.<br />
<br />
<i>Характерни черти на декадентизма:</i><br />
<br />
- отказ от рационалността и от науката като единствени инструменти за познаване на действителността.<br />
- субективен характер и индивидуализация на автора<br />
- създаване на образа на поета „денди”, изграждащ живота си като произведение на изкуството<br />
- основна роля на символите<br />
- естетизъм <br />
<br />
<br />
<b>Текстът е подготвен от Майчо, която е превела информацията от италиански. Благодарности!<br />
</b>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-89676165221152975792009-12-01T13:54:00.002+02:002009-12-01T13:56:25.194+02:00Почина Милорад ПавичВ началото на годината обсъждахме "Кутия за писане" от Милорад Павич и си спомням как всички обикнаха този автор. <br />
Днес, ровейки се из разни новини, попаднах и на тази:<br />
<br />
<b>В Белград на 80-годишна възраст от инфаркт на миокарда почина световноизвестният сръбски писател, поет и литературовед Милорад Павич. </b><br />
<br />
Проверих на няколко места, за да съм сигурна. За съжаление е вярно. <br />
<br />
Мир на праха му!Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-56858020129607268822009-11-29T18:52:00.000+02:002009-11-30T08:58:24.066+02:00XXVIII Софийски международен панаир на книгатаАсоциация „Българска книга”, съвместно с Националния дворец на културата и Столична община, организира ХХVІІI Софийски международен панаир на книгата, който ще се проведе <strong>от 2 до 6 декември 2009 г.</strong> в Националния дворец на културата, София.
На XXVIII Софийски международен панаир на книгата през 2009 г. специален гост е Сърбия.Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-35883332038147255422009-11-24T19:47:00.001+02:002009-11-30T15:37:33.955+02:00Рей Бредбъри<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjl0REzb0mkY7vCYQMPxgAvXsmt3lMD8RIAsgzbYX35y1f_YGTBwV_J9Jbqxet7ug8zaRNrNcViuZZucohT2EdLOA59TIEEAAHwOTaDXnEFwsBQjWhU_aZAYKhGzhi96xEh6K6sOhTlIqQ/s1600/Fahrenheit_451_3.jpg"><img style="float:left; margin:0 10px 10px 0;cursor:pointer; cursor:hand;width: 200px; height: 222px;" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjl0REzb0mkY7vCYQMPxgAvXsmt3lMD8RIAsgzbYX35y1f_YGTBwV_J9Jbqxet7ug8zaRNrNcViuZZucohT2EdLOA59TIEEAAHwOTaDXnEFwsBQjWhU_aZAYKhGzhi96xEh6K6sOhTlIqQ/s320/Fahrenheit_451_3.jpg" border="0" alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5407729290974456722" /></a><br />
На 15 ноември се срещнахме на Халите, за да си говорим за Рей Бредбъри. Предложението за този автор беше на Тони (Ани-Тони-Ния), която носеше тежка книга с разкази. Обсъдихме „Няма да има утре”, „Езерото” и „Тълпата”. <br />
<br />
Тони ни препоръча и лекция на Бредбъри, в която той дава съвети за писане и разказва за творчеството си:<br />
<br />
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=_W-r7ABrMYU"><br />
http://www.youtube.com/watch?v=_W-r7ABrMYU</a><br />
<br />
Кратка информация за автора:<br />
<br />
Американският писател, есеист, драматург, сценарист и поет Рей Бредбъри е роден в Уокиган, Илинойс, на 22.08.1920 г. в голямо семейство. След като завършва гимназия в Лос Анджелис през 1938 г., той продължава да се самообразова – през нощта в библиотеката, а през деня пред пишещата си машина. От 1938 до 1942 година продава вестници по улиците на Лос Анджелис. През 1947 г. събира най-добрите си творби и ги издава като сборник с разкази под заглавието „Мрачен карнавал“. Репутацията си на водещ писател в жанра на фантастиката печели с романа „Марсиански хроники“, издаден през 1950 г., а въздействащата антиутопия „451º по Фаренхайт“ е публикувана през 1953 г. Носител е и на много награди: Световна награда за фентъзи за цялостно творчество през 1977 г., „Брам Стокър“, мемориална награда „Гранд Мастър“ за цялостно творчество през 1988 г., „Еми“ за работата му по телевизионната продукция „Дървото на Вси светии“, Национален медал за изключителни заслуги към американската книжовност през 2000 г., Национален медал на изкуствата през 2004, почетен „Пулицър“ през 2007 г. Най-необичайната почит обаче получава, когато един лунен кратер е кръстен „Кратер на глухарчето“, по името на повестта „Вино от глухарчета”. Рей Бредбъри живее в Калифорния и продължава да пише активно и да изнася лекции.<br />
(информация: сайта на издателство "Бард")Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-81750761711990265582009-10-27T23:28:00.000+02:002009-10-27T23:57:23.316+02:00Международен литмоб и лично творчество в последната неделя на октомври<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbfHyuSECpzDXl29QCLdTSymuSdGbd-icc6Iaf8GXLBJ6EYCH3saiFIENicYqYUsUFByDaAJo__tbVCgSG3aoQnB8qc8WPJal65596btE5TF6VXi0ISG4orP3hTRak49ZCrKXEvZFaF2I/s1600-h/IMG_1592.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397398751254423138" style="WIDTH: 133px; CURSOR: hand; HEIGHT: 183px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbfHyuSECpzDXl29QCLdTSymuSdGbd-icc6Iaf8GXLBJ6EYCH3saiFIENicYqYUsUFByDaAJo__tbVCgSG3aoQnB8qc8WPJal65596btE5TF6VXi0ISG4orP3hTRak49ZCrKXEvZFaF2I/s320/IMG_1592.JPG" border="0" /></a>В неделя (25.10 .2009 г.) се състоя среща на литературен клуб „НУТ”, предвидена за обсъждане на лично творчество. Тя по случайност съвпадна с провеждането на извънреден литмоб – „Градски четения: Различни езици”. Особеното на това събитие е, че текстовете бяха на чужди езици и участие взеха автори от пътуващата група литератори на международния влак Word Express (Армения, България, Румъния, Турция и Черна гора).
Четенето започна точно в 17.00 ч. Пред входа на НДК имаше множество от хора, които се разхождаха и четяха подготвените текстове. Когато приключваха с четенето, носеха своите листове към малка кошница, която да ги съхранява.
Събитието имаше оригинална идея, но щеше да е по-добре, ако присъстващите четяха по-силно, за да могат реално да бъдат чувани от минувачите.
След като приключи 5-минутният ни престой сред тихи думи чужда реч, отправихме се към „Кривото” в подлеза на НДК, където премина срещата ни. Обсъдени бяха текстове на Ачо, Влади и Дани.
Ачо беше изпратил <strong>„Дъ батъл”</strong>, но вместо за него, говорихме за <strong>„На пейката в Заимов”</strong> – доказателство за това колко леко може да се получава римата и да звучи естествено. Стихотворението изказва идеи, с които всички присъстващи се съгласихме.
След него обсъждахме обемното творчество на Влади, който най-накрая съумя да напечата своята проза и да ни я изпрати. Започнахме с <strong>„Охлювът, който избяга от вкъщи”</strong>.
<div><div><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjEVF2Ons82NV3CJX62-VVF2j3PzX9NO5URc5JwtJzTSPDOVYaIWhNGMfABUdCwBbIxoAJE8UAA3LOUiMj3ZHRpl_gbkQaEi-EVr4ZuRAAeF1QAIoB4kr28bwxH7DjlLyHCuo-6H9R8Vic/s1600-h/IMG_1611.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397396525075730434" style="WIDTH: 294px; CURSOR: hand; HEIGHT: 241px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjEVF2Ons82NV3CJX62-VVF2j3PzX9NO5URc5JwtJzTSPDOVYaIWhNGMfABUdCwBbIxoAJE8UAA3LOUiMj3ZHRpl_gbkQaEi-EVr4ZuRAAeF1QAIoB4kr28bwxH7DjlLyHCuo-6H9R8Vic/s320/IMG_1611.JPG" border="0" /></a> </div><div><strong>Диалог:
</strong><em>Тони:</em> Как ти дойде мисълта за охлюва?
<em>Влади:</em>Видях охлюв.</div><div>
Последваха серия от разкази, които повдигнаха много въпроси – лексикални и философски, и провокираха Влади да сподели възгледите си за съвременната литература. </div><div><strong>„Диоцес”</strong> е разказ, писан по сън. Влади говореше за това как в литературата, за да бъде нещо написано, най-често причината е някакъв проблем – чувство или нещо обикновено като да погледнеш към книгата например.Въпреки че уважава класиката, той се опитва да създава „не конвенционална литература” и да поднася проблема по-неясно.
Прочетени бяха още <strong>„Разкази в три изречения”</strong>, <strong>„Терциер”</strong> и<strong> „Перм”</strong>. Гери се смущаваше от факта, че Влади обмисля толкова много всеки ред и защитаваше позицията, че в изкуството трябва да се следва импулса и да се пише на момента, в който идеята се е родила.
След продължителното представяне на Влади дойде ред на Дани, която първоначално отказваше да прочете своето стихотворение, придружено от три крилати изречения. <strong>„Нютон пак се заобажда”</strong> беше написано напълно в неин стил, а трите изречения представяха интересни идеи, поднесени красиво.
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhc9cvCH-2PLrMcqN78tiOSsDHO9Hk-YEKn4qEzc-yHsh3Qlc4UvWiHS4rblVvyymePQoshUSVu1N5uEXwSgmNbcImle3vBh8VJ5EuoRDTD7QNNTkTYEbVNIKZ25DuM1MCw-3fuR9apYHM/s1600-h/IMG_1613.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397398738793486242" style="WIDTH: 229px; CURSOR: hand; HEIGHT: 287px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhc9cvCH-2PLrMcqN78tiOSsDHO9Hk-YEKn4qEzc-yHsh3Qlc4UvWiHS4rblVvyymePQoshUSVu1N5uEXwSgmNbcImle3vBh8VJ5EuoRDTD7QNNTkTYEbVNIKZ25DuM1MCw-3fuR9apYHM/s320/IMG_1613.JPG" border="0" /></a>
<strong>Цитати от срещата:</strong>
<em>Ачо за „Разкази в три изречения”:</em> Това са като кратки есемеси за ЧРД!
<em>Влади:</em> В три изречения може да се каже всичко.
<em>Тони:</em> Достатъчно симулативен е тоя свят, за да си симулираш и душата.
<em>Следващата среща ще се проведе на 08.11.2009 г. (неделя). Авторът, за когото ще говорим, е Рей Бредбъри по предложение на Тони.</em></div><p align="center"><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg2SGS0A-jHZKkbSR8soASL4XZ625OwIbiUlD4FE692pAtGrxsh6CF2F8tEeTbodkUnnmoYWv7X_I3q2PAshskoShKzZqKm5D6lRQsM0AfCB8ABMSQVI2yxXTcDV0g9VjYa5ZWE6-kWyp8/s1600-h/IMG_1609.JPG"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5397398745029933554" style="WIDTH: 374px; CURSOR: hand; HEIGHT: 193px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg2SGS0A-jHZKkbSR8soASL4XZ625OwIbiUlD4FE692pAtGrxsh6CF2F8tEeTbodkUnnmoYWv7X_I3q2PAshskoShKzZqKm5D6lRQsM0AfCB8ABMSQVI2yxXTcDV0g9VjYa5ZWE6-kWyp8/s320/IMG_1609.JPG" border="0" /></a></p><div>
</div><div></div></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-78563600095026163362009-10-25T08:17:00.000+02:002009-10-25T23:17:38.716+02:00Български народни приказки<p align="justify">На 11.10 (неделя) се състоя поредната среща на литературен клуб „НУТ”. Бяхме в почти пълен състав, за да си разказваме български народни приказки. Те имат особената магическа сила да ни връщат към онзи специален момент в детството, в който всичко е било вълшебно и красиво.
Първи започна Влади, разказвайки приказката за малката самодива. Аз (Златина) последвах неговия пример с „Братче еленче”, а приказката предизвика спорове на тема своя произход, заради близко звучене с текст на Братя Грим. Гери и Тони заедно ни припомниха „Златното момиче”, като се допълваха и дори предаваха звуковите ефекти на приказката, които сме слушали на плочи и аудио касетки като деца. Костадин, който наскоро се присъедини към нас, разказа напълно непознатото „Овчарско сказание”.
По стечение на обстоятелствата се наложи да си тръгна точно по средата на срещата, когато беше най-хубаво. Или поне така си мислех...
Гери прие отговорно задачата да продължи срещата, поемайки ръководни функции. Под влияние на силните й управленчески способности всички са си разказали приказките без бой, с изключение на Камен(не са го били, де, защото е обещал да разкаже приказка на следващата среща). Юлето е отделила внимание на „От вар момиче”, Майчо и Марто заедно са си припомнили „Тримата братя и златната ябълка”(предполагам, че Майчо е разказвала, а Марто се е съгласявал с нея). Дани е продължила с „Болен здрав носи”, а Вальо, който за първи път беше с нас – „Примък – отмък”.</p><p align="justify"> </p><p align="justify">Темата за следващата среща беше лично творчество.</p>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-19531053798792924042009-10-22T13:57:00.000+03:002009-10-22T14:04:20.784+03:00“Майка” – роман от Тома Марков<div align="justify">
Свикнали сме да възприемаме Тома Марков само и единствено като поет, но ето че той издава първия си роман.
Ето информацията, която може да бъде намерена в интернет за творбата:
Какъв изобщо роман може да напише Тома Марков – най-грандиозният жив български поет – ами ето какъв: бърз, свиреп, нежен, тъжен, и разбира се – болезнено, до пълно полудяване смешен! Това е книга, крайно неподходяща за редовия телевизионен селяндур, дори, боя се, неподходяща за хора с литературна култура под средната. Книга за естети, които имат доблестта да се къпят всеки ден (сутрин, привечер и вечер). Роман за живота на истинския, нормален артист в града. Висока, много висока топка в самия край на едно десетилетие, оказало се така важно за адекватната българска модерност. - Радослав Парушев </div><div align="justify"> </div><div align="justify">Войник на Слънцето, шизофреник и поставящ зъбите си по гробищата на старата българска литература. Ако пишеше, колкото пиеше щяхме да имаме Чосър. Но на нас Чосър не ни трябва – трябва ни Тома Марков да подскача наоколо, докато малки и големи човешки пожари догарят в ноща. Като догорят пожарите тогава Тома Марков ще възкръсне от малките дози сивкав прах който продават в „Надежда” и ще успеем да го имаме…. Точка. - Мартин Карбовски </div><div align="justify"> </div><div align="justify">И все пак да се пише от определена поза не е съвсем лошо. Защо Тома Марков да не пише от позата на крайно градски поет, чиято кръв е смес от хероин и отровни електрони, очите му са – едното витрина на интернет кафе, другото отвор на градски канал, сърцето му – претъпкан бар, мозъка му – бясно виеща в града линейка, която откарва умиращия смисъл към интензивното спасение... Защо да не може? След като Тома Марков се храни със синтетичните сокове на града и диша бесният му изпълнен с похотливи миризми въздух? Нали цели пет поколения български поети и писатели бяха задължителни селяни. При това много успешно стояха в позата на селяни... За това може Тома Марков и неговото alter ego Макаронов да се взират през един полузамъглен столичен прозорец, към шест сутринта, на изток. - Калин Терзийски
Книгата би трябвало да се появи в книжарниците съвсем скоро, може би дори утре. Премиерата ще се състои на 27-ми октомври в Пловдив, а в София ще бъде представен на 5-ти ноември. </div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-39529961886013607452009-10-22T13:54:00.000+03:002009-10-22T14:04:47.951+03:00Градски четения 2<div align="justify">23 октомври 2009
СЪБИТИЕТО
Този петък продължаваме с втория литературен флашмоб - част от поредицата внезапни, кратки литературни четения, на които всеки чете на глас по площади, в метрото, из улици, в сгради…
Новото!
- Този път четем само българска литература;
-Накрая текстовете се оставят на момичето с куфара (следете към кого се насочват организаторите, защото този път тя може да дойде без куфар!);
КАКВО ЗНАЧИ ТОВА ЛИ?
Ето какво:
Поканете още хора, не стойте близо един до друг и очаквайте знак. Точно в 18.30 ще започне да чете някой от организаторите. Верижно, един по един, трябва да се включват всички останали, за да се достигне до точката на всеобщо едновременно четене. Малко се изчаквайте. Накрая оставяме текста на момичето с куфара и се разотиваме. Четем и заминаваме!Текстовете. Нека бъдат само българска литература: съвременна, класическа, модернистична, старобългарска, прабългарска, бъдеща, своя собствена и т.н.
Елате с най-много една страница прозаичен текст или една-две страници поезия (текстът може да е ксерокопиран, напечатан, ръкописен). На страницата е добре да има следната допълнителна информация:
“Градски четения” (литературен флашмоб).
Българска литература,
23 октомври 2009.
името на автора и произведението…
Времето и мястото
Започваме точно в 18:30. Не закъснявайте и пет минути – горе-долу толкова продължава всичко. Застанете пред НБКМ: това включва пейките, стълбите, около паметника и т.н.
Информация: <a href="http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8693&sid=6">http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=8693&sid=6</a></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-78220976273385564772009-10-04T11:01:00.000+03:002009-10-04T11:06:17.111+03:00Калин Терзийски - представяне на книга<p align="center"><span style="font-size:130%;">„Има ли кой да ви обича” – премиера в София</span></p><p align="justify">
ИК "Жанет 45" Ви кани на представяне на книгата <span style="color:#000000;">„Има ли кой да ви обича</span><span style="color:#000000;">” от </span><span style="color:#000000;">Калин Терзийски</span>.На събитието ще четат поетите Тома Марков, Стефан Иванов, писателят Радослав Парушев и актрисата Невена Калудова. Водещ ще е журналистът Даниел Ненчев. Музикалното оформление е поверено на Борис Сергинов и неговата група.
Книгата съдържа 16 разказа – тъжни, загадъчни, причудливи и реалистични. Писани са в периода 2000 - 2008 г., тоест – в годините след като авторът е излязъл от психиатрията:) </p><p align="justify">
<strong>7 октомври (сряда) 19.00 ч.Галерия "Академия" (галерията на художествената академия) София, ул. "Шипка" №1</strong> </p>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-15489522736051213892009-09-15T16:58:00.000+03:002009-09-15T17:17:30.710+03:00"Четенето на годината"<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiORkJhLToYxMC1Zk0iNiQEsvkHtDvwYhggUW-vS8_uKhr4K5fu23vDTaO9lYI_lf0vaFWKsUYHNEyxgYmtVQOBOqDsfU8M2ayzw1lGg3n4XTZsvOyRXfFlQv5xmu3Q5oJcHzNeQeQuUfo/s1600-h/untitled.bmp"></a> "Четенето на годината" - литературно четене от "класически" тип – всеки от авторите и/или подбрани от тях актьори четат пред публика избрани, увлекателни откъси от книгите си, ще се проведе на 17.09 от 20.00 часа в The Fridge (ул. "Овче Поле" 122).
Не се предвиждат никакви лиготии и провокации към добрия вкус, никакъв постмодернистичен акционизъм. Отделните "парчета" текст се редуват с музикални ефекти и паузи. Съчетава се концептуалното пространство на The Fridge с модерна градска проза и модерна музика – неща, които например в Берлин се случват по 10-20 всяка вечер, но по отношение на София са относителна рядкост. <div><div>
<p>Авторите, които ще участват са Богдан Русев, Радослав Парушев и Васил Георгиев.</p>
<p>След четенето, което ще продължи в рамките на 60-70 минути, ще има jazzy, soulfull и deep house парти от DJ Nika4a.</p>
<p>Информация: <a href="http://www.club.bg/news/index/nid/260375">http://www.club.bg/news/index/nid/260375</a>
</p></div></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-22150081250351217132009-09-11T18:08:00.000+03:002009-09-11T18:19:49.532+03:00"Свещена светлина" от Георги Тенев<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9xSRG_dT6NttbAtJ3ToqYAn0-NfxAM2Xg8rmTmTYOpg0BkExle5Jt5EOuQiqRtq6MV0y9MV-sQLmaA6iUYWnRmUn-64yradfLY8Lvo_JSTeM7rHN9TmnZLwA3kC9KJFC7HEKiJQlHHjE/s1600-h/8383_1.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5380229356719071554" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 133px; CURSOR: hand; HEIGHT: 200px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEh9xSRG_dT6NttbAtJ3ToqYAn0-NfxAM2Xg8rmTmTYOpg0BkExle5Jt5EOuQiqRtq6MV0y9MV-sQLmaA6iUYWnRmUn-64yradfLY8Lvo_JSTeM7rHN9TmnZLwA3kC9KJFC7HEKiJQlHHjE/s200/8383_1.jpg" border="0" /></a> „Свещена светлина” разколебава всеки, който е смятал, че познава прозата на Георги Тенев. В тази книга ни връхлита революция от сюжети, които прекрачват национални граници, идеологически и сексуални табута. В новият свят на Георги Тенев законите на историята и политиката са подложени на унищожение от модерни елити и неудържимо нахлуващи поколения.Разказите в „Свещена светлина” ни напомнят защо научната фантастика е била жанрът на Студената война и какви войни се водят днес. „На кого принадлежи бъдещето?” е един от ключовите въпроси, а отговорът е скандален и възбуждащ.В тези истории въображението на писателя изглежда неизчерпаемо, а литературният език е подчинен на една основна цел: концентрирано изречение и кратък, наелектризиран разказ.
<div><div align="justify">Георги Тенев е автор на романите „<a title="Партиен дом" href="http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=120693&buy=%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B5%D0%BD%20%D0%B4%D0%BE%D0%BC" target="_blank"><span style="color:#000000;">Партиен дом</span></a>” (награда ВИК „Роман на годината” 2007), „<a title="Кристо и свободната любов" href="http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=142269&buy=%D0%9A%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%20%D0%B8%20%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2" target="_blank"><span style="color:#000000;">Кристо и свободната любов</span></a><span style="color:#000000;">”,</span> „Вундеркинд”, на пиесите „Частите на нощта” (реж. Явор Гърдев), „Атолът” (реж. Явор Гърдев), „Стриндберг в Дамаск” (реж. Иван Добчев). Познат е на широката публика също така и като водещ и съосновател на предаването Голямото четене (The Big Read на BBC) за България.</div>
<div align="justify"></div>
<div align="justify"><strong><span style="font-size:130%;">Премиерата на новия сборник с разкази на Георги Тенев е в <em>тетър "Сфумато" на 1 октомври от 20 часа</em>. Търсете "Свещена светлина" в книжарниците.</span></strong></div>
<div align="justify"><strong><span style="font-size:130%;"></span></strong></div>
<div align="justify">Информация: <a href="http://kulturni-novini.info/">http://kulturni-novini.info/</a></div>
<div align="justify"><a href="http://capital.bg/">http://capital.bg/</a></div></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-13982441672450460382009-09-11T09:28:00.000+03:002009-09-11T09:35:56.070+03:00Дискусия за обучението по български език и литература<div align="justify">
<strong>В рамките на Националната кампания "Бъди грамотен"</strong> </div><div align="justify">
◊ СЪБИТИЕТО</div><div align="justify">Образователният портал Академика БГ има удоволствието да ви покани на дискусия за обучението по български език и литература. Дискусията ще се проведе на 13 септември 2009, неделя, от 11 ч. до 13 ч. в Пресклуба на БТА. Поканени са министър Йорданка Фандъкова и заместниците й, депутати и представители на Районен инспекторат по образование - София. В обсъждането ще вземат участие учители, университетски преподаватели, учени и родители. </div><div align="justify">ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА</div><div align="justify">Дискусията е първата проява от националната кампания "Бъди грамотен", която Академика БГ организира. Целта на тази кампания е да се засили интересът на младите хора към родния език, а грамотността да се превърне в уважавано качество. В рамките на следващите месеци са предвидени състезания по правопис за ученици, студенти, държавни служители и политици. Заповядайте в БТА, а преди това можете да изразите мнението си в сайта. Първите мнения вече са на <a href="http://www.akademika.bg/" target="_blank" rel="nofollow">http://www.akademika.bg/</a> в рубриката "Дискусия". От 12.30 до 13.00 ч. сме предвидили време за журналистически въпроси към участниците. Повече информация за дискусията и за кампанията "Бъди грамотен" можете да получите на телефони 0888976823 и 0898618962 – Евелина Гечева.</div><div align="justify"></div><div align="justify">Информация: <a href="http://kulturni-novini.info/">http://kulturni-novini.info/</a></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-13237909662153349652009-09-11T09:22:00.000+03:002009-09-11T09:27:48.625+03:00TV art<div align="justify">Тръгва ТVart - телевизия за култура и туризъмCъс старт на 22 август 2009 в Златни пясъци ще се отбележи регистрацията от СЕМ на TVart - най-новата телевизия в България за изкуство, култура и туризъм.Тя тръгва през есента с премиерата на документална поредица за Месопотамия. "Люлката на човечеството" се продуцира от "Додофилм", режисьор е Стилиян Иванов, а оператор - Мирослав Евдосиев.За онзи край от света се знае, че там е открита първата позната писменост, там се развива първата двукамарна политическа система и е фиксирано първото смислено отношение към Космоса. Тв екипът започва филмовия разказ от времето на третото хилядолетие преди Христа, като превръща десетки научни теории и приказни истории в документален филм за земите между Средиземноморието и река Ефрат.◊ ПОВЕЧЕ ЗА ТVARTTVart ще се гледа в цялата страна, по сателит - в Европа, Северна Африка и Близкия изток, а по интернет - в целия свят. Тя тръгна в интернет още на 24 май и вече има постоянна аудитория на 6 континента, като голяма част от зрителите пращат свои видеоматериали и фотографии чрез специалната секция на сайта на телевизията. Сред неизлъчените материали от последните дни има поредица от професионални фотографии от тазгодишната корида в Памплона, но телевизията не излъчва политически и дискриминационни послания, както и сцени на насилие.В рамките на 100-секундни клипове tvart.info представя събития и обекти от цял свят. Материалите започват с кратко описание за местоположението на обекта или събитието. Телевизията не включва гласови коментари, което я прави достъпна за по-широк кръг.</div><div align="justify"> </div><div align="justify"> </div><div align="justify">Информация: <a href="http://kulturni-novini.info/">http://kulturni-novini.info</a></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-49685690266974917652009-07-11T13:18:00.000+03:002009-07-11T13:21:09.549+03:00Поетики<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhjOgQ_a_n777qkOCNB_re7DUAr85xAsmTeLwfbEY4osyY-ALtGsxbI30ibaDedt5KPczfhO0D7KscDvgOjuxk245aS3jMM4eRD04MxIx4DY0AYNFegJm9r3J60fSby07IK5KSDpIjTJ8o/s1600-h/untitled.bmp"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5357145596394376898" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 320px; CURSOR: hand; HEIGHT: 233px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhjOgQ_a_n777qkOCNB_re7DUAr85xAsmTeLwfbEY4osyY-ALtGsxbI30ibaDedt5KPczfhO0D7KscDvgOjuxk245aS3jMM4eRD04MxIx4DY0AYNFegJm9r3J60fSby07IK5KSDpIjTJ8o/s320/untitled.bmp" border="0" /></a>
<div align="justify">Лятно издание на фестивала "София: поетики"</div>
<div align="justify">
<strong>На 11.07.2009, събота, от 18 часа, Лятна сцена в Борисовата градина
</strong>. Със специалното участие на група "Quantone" и:
Георги Господинов, Яница Радева, Димитър Кенаров, Яна Монева, Георги Савчев, Десислава Желева, Аксиния Михайлова, Тома Марков, Силвия Чолева, Ангел Игов, Андриана Спасова, Стефан Иванов, Марица Колчева, Иван Ланджев, Миглена Николчина, Тодор Тодоров, Камелия Спасова, Емил Христов, Мария Калинова, Валери Валериев, Румен Баросов.</div>
<div align="justify"></div>
<div align="justify">Информация: Литернет</div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-21491441185743260982009-07-05T22:19:00.000+03:002009-07-09T09:01:32.855+03:00По - биографично<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhdH14CRlTwhzF8yGnLHT3fSaU2HmMb0J6gU8Bi6kRY-yqFnaeP5hT-sWCuhAH4cYBAkg3Thm8KUSpLIyHXdcBVTWNpyHMCEkKSiRZCsc8zz0drTgjFHtUHGCRI0Omz5jVyTA_WXC3KRQ4/s1600-h/po.bmp"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5355061006569952402" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; WIDTH: 255px; CURSOR: hand; HEIGHT: 320px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhdH14CRlTwhzF8yGnLHT3fSaU2HmMb0J6gU8Bi6kRY-yqFnaeP5hT-sWCuhAH4cYBAkg3Thm8KUSpLIyHXdcBVTWNpyHMCEkKSiRZCsc8zz0drTgjFHtUHGCRI0Omz5jVyTA_WXC3KRQ4/s320/po.bmp" border="0" /></a>
<div align="justify">През настоящата 2009-та година се навършват 200 години от рождението на Едгар Алън По и 160 години от смъртта му. По тази причина през есента предстоят форуми и дискусии на тема личността и творчеството му. Ето малко информация за автора.
Едгар Алън По е роден на 19 януари 1809 г. в Бостън, Масачусетс и умира на 7 октомври 1849 г. Той е американски писател, поет, разказвач, редактор и литературен критик, известен като един от водачите на американския романтизъм. По е най-познат със своите изпълнени с мистерии и мрак, зловещи истории .Той е един от най-ранните американски писатели на разкази и един от прародителите на детективските и криминалните романи. Спомага и за възникването на научната фантастика като жанр. Същевременно той е родоначалник на жанра на литературните предсказания. Творчеството му оказва влияние върху автори като Артър Конан Дойл, Жул Верн, Алфред Хичкок, Стивън Кинг.
Едгар Алан По е формулирал няколко правила, които впоследствие активно са използвани от други автори от дедективския жанр, при създаването на техните произведения. В частност, по мнението на По е много по-интересно престъпленията да бъдат разкривани не от полицаите, заемащи държавна служба, а от някакви любители.Той е измислил похвата, при който местопрестъплението е съвършенно недостъпно за наблюдателя, но престъпника успява да намери остроумен начин да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне незабелязан. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, но само изключително наблюдателния герой с изострен ум може да ги види. И най-накрая, престъпникът се оказва този, който предизвиква най-малко съмнение .Освен това, когато внимателно се запознаеш с творчеството на Едгар По, неочаквано откриваш, че тънкия аналитичен ум на писателя е бил способен и на повече. Използвайки фактите, известни, както се оказвало на всички, той правел неочаквани изводи, открития и даже прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.
<strong>Интересни „пророчества”
</strong>
Особено интересни са историите, свързани с „Гордън Пим“ (на английски: The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket).
През 1884 г. в съда се водело дело. На 28 юни същата година от английското пристанище Саутхемптън, към далечните брегове на Австралия, потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един новак, избягал от родителите си 17 годишен младеж. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала на буря и потънала. 16-те дена на дрейф на самоделно направен сал без запаси от храна и питейна вода, сломили оцелелите. Пръв не издържал младежът, започнал да пие морска вода и отслабнал. Останалите не могли да се справят с глада. Когато скиталците били прибрани от Монтесума, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Весник Тайнмс започнал да побликува материали за хода на процеса и изведнъж, някой си спомнил че още в далечната 1838 г., всички подробности били описани от Едгар Алан По в книгата Повест за приключенията на Артур Гордън Пим. Съвпадало даже и името на загиналия Ричард Паркър.
Сравнително скоро, 100 години след написването на „Гордън Пим”, в книгата било открито още едно загадъчно предсказание. Когато уцелелите се добрали до брега, били поразени от ручей с необикновенна вода. Тя не била нито безцветна, нито имала някакъв определен цвят; движейки се преливала във всички възможни отенъци на пурпура, както се преливат тоновете върху коприна - разказва Едгар По. И по-нататък: Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на множество отчетливо различими жилки, като всяка имаше определен отенък, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жилка бяха несравнимо повече, отколкото между различните жили. Прекарахме нож напреко на струите и те веднага се събраха, както става с обикновенната вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако внимателно се прокара нож между две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше отново заедно. Докторът по физико-математически науки, професор А.С.Сонин, запознавайки се с този откъс (тази книга е била преведена на руски за пръв път през 1961 г.), с учудване установил, че Едгар По подробно е описал свойствата на течните кристали, а те били открити половин век след като автора завършил своята повест. Но това не е единственото произведение на Едгар Алан По, в което има подобни прозрения. В разказа си История с въздушен балон, той описал полет над Атлантика. В действителност такова събитие станало, но век по-къно и въпреки това, читателите му без уговорки повярвали в мистификацията.
И в друг разказ на По – „Разговор с мумия”, където има множество удивителни намеци. Мумията бива съживена с помоща на електрически ток. Днес на нас ни е известно, че именно с помоща на електрически заряд се подновява дейността на спрялото сърце. Оживялата мумия разказва, че хората могат да изпадат в продължителен, т.нар. летаргичен сън, че жизнеспособността на човек може да се преустанови (анабиоза) и че хората могат да живеят по 800 години, както е написано в Библията. Но как е възможно По да е знаел това?
На 7 октомври 1849 г., Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст, причините за неговата смърт така и никога не са изяснени. Често вината за смъртта му е приписвана на алкохол, наркотици, холера, бяс, самоубийство, туберкулоза, сърдечни болести, мозъчно претоварване и други, но нищо не е доказано.
Източници: Уикипедия, <a href="http://mystics.eu/">http://mystics.eu/</a></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-22342634550182148772009-07-05T20:00:00.001+03:002009-07-09T09:02:06.959+03:00Съботна среща<div align="justify"><span style="font-size:130%;">На 04.07.09 (събота) направихме опит да се съберем за среща и обсъждане на Едгар Алън По. Заради предстоящите неделни избори и все още неприключилата лятна сесия, опитът се оказа доста слаб и почти неуспешен. От набелязаните произведения, обсъдихме само „Гарванът”, затова предлагам на следващата ни среща да обсъждаме отново същия автор, в по-голям състав, като държа акцентът да бъде поставен върху „Златният бръмбар”. (да, Майчо, знам, че го изговарям весело!) Смятам,че разказът не е толкова плашещо дълъг, а и по мое мнение, доста добре илюстрира богатсвото от идеи на По.
До скоро с усмивка!</span></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-42542582563306056292009-07-05T19:57:00.000+03:002009-07-09T09:02:23.051+03:00Да творим заедно!<div align="justify"><span style="font-family:arial;font-size:130%;">На 26ти юни, срещата на литературен клуб „Нут” се състоя по изключение в петък. Вероятно това беше и основната причина да се съберем само четири души и Мери, която пише курсова работа, свързана с дейността на клубчето. Този път лошото време ни принуди да се приютим не в Царската градина, а в „Адамс” на Пиротска.
Темата, по предложение на Юлето, беше да творим заедно. За да бъде по интересно, опитахме вместо да пишем, да говорим. Всеки разполагаше с една минута, за да разкаже част от историята, а следващия трябваше да продължи. Редът се определяше от кибритени клечки, една от които – късметлийската – беше по-къса. Всеки можеше да говори до максимум два поредни пъти. Бяхме само четирима – аз (Златина), Преслав, Мая и Юлето и все пак се получи нещо, не толкова културно, колкото весело.
Мери сподели идеята за писане заедно, като определеното време беше 10 минути, в които всеки трябва да сътвори текст по зададена тема. И темата беше „Терен”. Този експеримент се оказа доста успешен и смятам, че би било прекрасно, ако пишем заедно, за по десет минутки, веднъж месечно. След тази среща, макар и скромна като състав, си тръгнах с усмивка. Искрено се надявам това да се е отнасяло и за другите.
</div></span>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-65175186760229395062009-05-30T17:40:00.000+03:002009-07-09T09:02:45.411+03:00Премиера на новия роман на Ваня Щерева "Татко, аз и АнгелЪт"<div align="justify"><span style="font-size:100%;">На<span style="FONT-WEIGHT: bold"> <span style="COLOR: rgb(0,153,0)">3 юни 2009</span></span>, от <span style="FONT-WEIGHT: bold; COLOR: rgb(0,153,0)">19 ч</span>.
в <span style="FONT-WEIGHT: bold; COLOR: rgb(51,204,0)">Модерен театър - ул. "Върбица" 12</span>.
</div></span><div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify"><span style="font-size:100%;">(Точно срещу Консерваторията през канала. От автобусната спирка посока Орлов мост, първата пряка. Бившата сграда на дом на българо-съветската дружба.)
</div></span><span style="font-size:100%;"><div align="justify">
<span style="FONT-WEIGHT: bold">? ТАТКО, АЗ И АНГЕЛЪТ</span>
</div></span><div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify"><span style="font-size:100%;"><span style="FONT-STYLE: italic">Аня и Ангел имат приблизително еднакво минало, не дотам красиво, белязано от грешните бащи, оставили трайни следи върху тяхното живеене. Аня и Ангел се оказват неспособни да поемат щастието от срещата си и произвеждат една болна любовна история. Книгата засяга отношенията аз-родители, аз-деца. Говори за невниманието, с което се отнасяме към най-близките си хора, защото ги смятаме за даденост, и за честите усложнения, а понякога и фатални финали, предизвикани от нашата невнимателност.</span>
</div></span><span style="font-size:100%;"><div align="justify">
Информацията е от liternet.bg</span></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-10903710672583340622009-05-14T18:21:00.000+03:002009-05-30T12:03:15.985+03:00Представяне на книга<div style="text-align: justify;">В "Капитал" Light, брой 18, е публикуван откъс от новия роман на Радослав Парушев - Project DOSTOEVSKI. Премиерата на романа е на 20 май от 19 ч. в университетски театър "Алма Матер", сградата на СУ.</div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-52003259017476859432009-05-14T18:04:00.000+03:002009-07-09T09:03:38.436+03:00Елиас Канети<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjKbsbNR1n0VxV3LXAFYttg3a-HDs93NExADgAg325ZbOw3psVmLlgyXr7iw5ofTL2GLwYdU48kgOR-f_CVyHMnOjJeLETHkb9HuMoXLxiitQBlkEBNKSZifTaESeAiW_-TKhh-lUrINS4/s1600-h/untitled.bmp"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5355063314251362034" style="FLOAT: right; MARGIN: 0px 0px 10px 10px; WIDTH: 170px; CURSOR: hand; HEIGHT: 205px" alt="" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjKbsbNR1n0VxV3LXAFYttg3a-HDs93NExADgAg325ZbOw3psVmLlgyXr7iw5ofTL2GLwYdU48kgOR-f_CVyHMnOjJeLETHkb9HuMoXLxiitQBlkEBNKSZifTaESeAiW_-TKhh-lUrINS4/s320/untitled.bmp" border="0" /></a>
<div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify">ЕЛИАС КАНЕТИ е последният автор, обсъждан от Нутовци на 26.04.09г. Предоставям ви малко информация за него, открита в интернет:
</div><div align="justify">
<span style="FONT-WEIGHT: bold">ЕЛИАС КАНЕТИ </span>
Венцеслав Константинов
</div><div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify">Елиас Канети (1905-1994) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски произход, роден в Русе (Русчук). През 1911 г. семейството му се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец става критикът на културата Карл Краус. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Основни теми в творчеството му стават смъртта и агресията.
</div><div align="justify">
</div><div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify">Тези идеи Елиас Канети въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.
През 1938 г. след присъединяването на Австрия към нацистка Германия и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русчук и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието и в Лондон започва да работи над философския си труд "Масите и властта", който завършва едва през 1960 г. Други по-значими произведения са записките му "Провинцията на човека" (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Освободеният език" (1979), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987).
Творчеството на писателя е отличено с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981). В 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература, породена от книгата му "Освободеният език", в която описва спомените си от най-ранните години. Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".
</div><div align="justify">
Източник: http://liternet.bg/
Обсъдени бяха разказите му "Лунната братовчедка" и "Слепецът".</div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-82725812995616925592009-03-15T17:20:00.001+02:002009-07-09T09:04:08.843+03:00Анализ върху "Кутия за писане"<div align="justify">Текстът е взет от
Електронно списание LiterNet, 31.05.2004, № 5 (54)
ПРЕДМЕТ, СЛОВО, МЕЧТАНИЕ
(“Кутия за писане” на Милорад Павич)
Магдалена Костова-Панайтова
Предметът като мечтание
</div><div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify">Лишени от функционалната си стойност, предметите в художествените текстове често се превръщат в огледала, отразяващи едни мечтани картини, ако перифразираме Морис Реймс. Те като че ли се сдобиват с душа, видени са като обиталища, където човекът може да се приюти, бягайки в желаното. Предметът, обграден с любов, придобива вътрешни измерения, които вътрешното зрение непрекъснато променя. Около такъв един предмет може да бъде изграден цял свят, a всекидневната му проза да се превърне в тържествен, поетичен дискурс. “Телата” на предметите поемат тревогите и страховете ни, отразяват нашето бленуване, сдобивайки се с човешкост.
Любуването, подреждането, събирането на предметите съгражда близост, в която прехвърлените блянове и чувства разтварят измеренията на интимното, а в него предметът може да се окаже хипостаза на човешкото.
Подреждайки предметите, ние преподреждаме времето, лишаваме го от крайност. “Функцията на предметите е да осигуряват непрекъснатостта на живота” - казва Бодрияр и в този смисъл в постмодерния свят те са на път да се превърнат във всекидневна митология, която изсмуква тревогата от времето и смъртта (Бодрияр 2003: 101).
В художествения текст предметите понякога откриват илюзията на притежанието, измамната сигурност на придобитото. В романа на Анри Боско “Господин Каре-Беноа на село” има един пасаж, където господин Беноа, който притежава много шкафове, особено се умилява от един дъбов класьор, в който, според него, може да се побере цял един свят от обективни знания, прилежно класифициран. “Чекмеджето - казва героят, - понякога е основа на човешкия дух.” Но така въобразявания шкаф - съкровище на знания, прислужницата е превърнала в кухненски долап, нареждайки вътре сол, горчица, грах...
Ковчежето кутия
Много често шкафът, чекмеджето, сандъкът са метафори на тайния психологически живот, предмети, които отразяват интимни човешки тайни, ако се позовем на Башлар. На някои от тях ние придаваме особена стойност. Това са предмети субекти-обекти, които придобиват интимност чрез нас и за нас (Башлар 1988: 109). Тяхната загадъчност отприщва фантазменото, мечтанията и тайните надежди.
Особено наситено с аромата на тайни е ковчежето. Предметите в него могат да бъдат притежавани в акта на събирането, независимо от тяхната различност. Ключалката, която е своеобразен праг, граница, е натоварена с различни предизвикателства пред любопитното въображение.
Ковчежето с множество отделения и ключалки е като душата, която разполага с множество тайни кътчета. Според Башлар именно ковчежето е съсредоточието между бляна и спомена. Предметите в него са напоени с аромати, лица и събития.
В ковчежето се крие цял един свят, който може да променя своите очертания. Инверсията на вътрешно и външно се превръща в инверсия на предметите. Значимостта не само на вещите, но и на събитията и на лицата, на времето и пространството се променя. Както човекът понякога е скривалище на самия себе си, така ковчежето се явява скривалище на човешкото, място, където мечтанието намира приют.
Като отварящ се предмет, ковчежето открива за света някакви тайни, изненадващи, неизвестни неща. Явява се измерението на съкровеното. Това измерение може да се окаже безкрайно и може би точно това има предвид Жан-Пиер Ришар, когато казва: “Ние никога не стигаме до дъното на ковчежето”.
Особено ярко тази своеобразна митология на предметното е претворена в новелата на Милорад Павич “Кутия за писане”, където в центъра на сюжета е любовното описание на кутията ковчеже, пълна с предмети, обвити с патината на времето и далечните пространства, с човешки истории и загадки. Скритите им тайни свързват събитията и лицата в творбата. Ако се върнем на думите на Башлар, който твърди, че има писатели, които ни “дават да прочетем тяхното ковчеже”, определено би могло да се каже, че тази новела е ковчежето на Милорад Павич.
Кутията пъзел
“Откриеш ли някаква тайна, ставаш част от нея” - казва един от героите в “Кутия за писане” и като че основната повестователна интенция е стремежът за приобщаване към тайната на тази загадъчна кутия и нейните странни предмети. Повестователят подробно ни въвежда в различните функции на частите на ковчежето, разкрива скривалищата му, скритата музикална кутия, като не забравя да спомене, че не е изключено да не е отворил всички тайни камери на този необикновен предмет.
В житейските криволици на Павичевите герои се приоткрехва един странен, фрагментарен свят, в който мозаечното е принцип, организиращ текста. Сюжетът на новелата се гради като пъзел. Отваряйки различните чекмеджета, прочитайки историите на различните герои, които като че ли са несвързани помежду си, читателят постепенно подрежда пъзела, който повествователят му подхвърля и очаква да нареди.
Кръстословицата на случайности би могла да се изведе като идеология на творчеството на Павич, който предпочита играта в чист вид, постоянно сменяйки правилата и понякога довеждайки я до абсурд. Въпреки умението си обаче да жонглира с образите, писателят често се отнася към изречението като към формула. Част от текста се гради като своеобразен фантастичен разказ с гротескови характеристики, в който обичайните пропорции и отношения имат много малко място, а помежду безсмислените, от гледна точка на класическото повествование фрагменти, се вклиняват философски идеи, дълбокомъдрени фрази, които звучат като идиоми.
Ето един от множеството примери в новелата за потъване на повествованието в алогичното, в бълнуването: “Във ваничката до нея има малко червен пясък, една стара свирка във формата на фалос и стъклена запушалка от някакво шише, което не беше в ковчежето. Свирката се ползва за призоваване духовете на мъртвите. Тя издава чуден звук, нещо като "кмт!кмт!кмт!" Това е зовът, на който се озовават ледените сънища на мъртвите души, когато понякога проникват в топлите сънища на живите, за да се стоплят.” (Павич 2002)
Сънят и блянът се явяват повторително на много места в новелата, отваряйки зев в повестователната линейност на текста (бълнуването на продавача Снглиф, сънищата-обеди на капитана, телефонните бълнувания на Тимотей и др.) Логическите празноти в повествованието Павич заменя с образи и идиоми, които звучат сентенциозно: "Безумният живее, докато иска, а умният - докато е нужно", “Очите му бяха сини от пластовете време, през които гледаха”, "Който мисли само за враговете си, ще си ги създаде, но ще изгуби приятелите" и пр.
Пъзелът текст
“Няма нищо извън текста” - казва Дерида и несъмнено текстовете на Павич художествено преповтарят тази идея. Предмет и слово са успоредени още в заглавието на новелата “Кутия за писане”. В отделните разкази, които имат различни автори, адресати, раэлични жанрови характеристики (новелата “цитира” пощенски картички, обяви, писма, ръкописи, корабен дневник, свитъци, телефонна касета), се изгражда нишката на едно криволичещо като че ли по прищявките на самия живот повествование. В неочаквано сменящите се дискурси има няколко възлови ядра, които формират наративното единство на текста.
Централен е мотивът за писаното слово, или по-точно за кутията - отварящо се слово. Ако в културната традиция тялото на книгата издърпва информацията от битието, ословесява го, надарява с имена “издърпаните” същности, то в новелата на Павич кутията е тази, която ословесява битието, тялото на множеството й предмети и тайници издърпва от небитието легенди и истории, символи на различни култури, потънали в забрава. Отварящата се кутия, криеща свитъци и писма, е едно зашифровано послание. Тук можем да припомним, че на старобългарски сред 13-те значения на думата “книга” са и свитък, писмо, послание, текст (Делева 2000).
Ковчежето кутия с многобройните си ключалки е метафора на посланието, което, както и писмото, е текст, който настойчиво очаква да бъде отворен, прочетен, споделен.
Новелата на Павич може да бъде прочетена и като един постмодерен вариант на популярния роман в писма. Един герой от “Махалото на Фуко” твърди: “Всичко вече е разказано”. В променения свят е променен начинът на разказване, жанровите граници са се претопили. Текстът не държи да му се вярва. В творбите на Павич често легендите и летописите, преданията и историческите хроники, реалността и съня, мечтата и бълнуването се сливат. В едно от своите интервюта Милорад Павич говори за близостта между литературата и архитектурата. Според него както скулптурата може да бъде изучавана от различни страни, да бъде избиран собствен зрителен ъгъл, така и произведението на изкуството, книгата, трябва да бъде отворена от различни посоки, да може да бъде четена отзад напред, отгоре надолу, вертикално и хоризонтално.
Въобще интерактивните романи и разкази на Милорад Павич напомнят компютърни игри: пространството им е толкова обширно, че изглежда безгранично. Премествайки се от ниво на ниво, наляво и надясно, читателят може да отгатне загадките в текстовете, да подреди мозайката в едно цяло. Самият Павич създава подходящ “софтуер” за четене на прозата си, прилагайки различни указания и легенди, без които текстът често може да изглежда безсмислен. "Хазарски речник" например е роман-лексикон, "Последна любов в Цариград” е роман-пособие за гадания на карти таро, "Пейзаж, нарисуван с чай" - е роман-кръстословица, "Звездна мантия" - роман - астрологически справочник и т.н.
В “Кутия за писане” именно тялото на капитанското ковчеже за писма, с безкрайните си нива и отделения, е организиращата сюжетна структура. Една от съблазните на строгите форми (решетката на речника или на кръстословицата, колодата карти и пр.) за писателя вероятно е възможността непрекъснато сменящите се фрагменти да бъдат организирани, без да се използва за това линейният сюжет.
Според Александър Генис Павич е един от авторите, разклатил Гутенберговата галактика, властта на подредените в редове страници и томове букви, залагайки на хипертекстовите модели, на интерактивния прочит. “Първият писател на третото хилядолетие”, както наричат този сръбски творец, като че ли се чувства привлечен, според Генис, от литературата на дописмения период, от Омировото й битие.
Струва ми се обаче, макар и да звучи парадоксално на фона на твърденията на Генис, че в творбите на Павич именно писаното слово, книгата има ключови смислови функции. И то не само защото е част от културната памет на човечеството, а тя изгражда ядрото на художествената система на писателя, а и защото тази културна памет за Павич не е елемент от миналото, а част от бъдещето.
Кутията на Пандора
“Моето творчество е основано на балканската и източноевропейската литературна традиции” - споделя Павич и наистина тематично действието на почти всичките му книги се развива на Балканите. Творбите му говорят неща, важни преди всичко за балканските хора, дори когато балканската тема не е централна в дадена творба.
В “Кутия за писане” болката и скепсисът на твореца по отношение на начина, по който Европа възприема своята кутия на Пандора - Балканите, са отразени още в самото начало на новелата, при това сентенциозно. Върху капака на кутията една бележка на италиански гласи: “Когато Европа се разболее, тя започва да търси лекарство за Балканите.” В началото на текста фразата звучи алогично, немотивирано, но в хода на подреждане на пъзела тези думи стават ясни на фона на любовната история между Тимотей и французойката.
Защо именно на италиански е написано това изречение - новелата не дава отговор, но предлага различни догадки. Езикът на Данте и Петрарка, език на ренесансова култура, е същевременно един от най-музикалните езици в света. Темата за музиката е въведена още по-горе в текста, където повествователят открива, че кутията за писане е “бременна” със скритата музикална кутия.
Пътят към Европа за балканеца е видян като един обречен стремеж. Защото текстът внушава, че Европа не може да разбере Балканите. Тя вечно ги тълкува по някакъв различен начин, който няма нищо общо с истинските подбуди и намерения на хората тук. Мечтите и желанията на балканския човек, срещите и разминаванията, взаимното неразбиране между хората, неясното им желание, което ги води, но не ги прави щастливи, е отразено в историята на Лили и Тимотей. Разказвайки например за французойката, избягала от своя любовник, и студента, който всеки ден учи заедно с нея по специалност, която не следва, повестователят ни дава да разберем разликите във възприемането на двамата. Жената си мисли, че студентът я харесва, но е много стеснителен. За него нещата са много по-различни:
“Месеци наред, ден след ден, с огромно усилие и с безкрайно губене на време и сили, аз учих с нея, за да мога всяка сутрин да получа топла закуска, единствената храна, която можех да си позволя по време на следването ми в Париж.” - споделя в ръкописа си Тимотей.
Сменяйки повествователния ъгъл и гледните точки - изток, запад, мъжка, женска, търговец, капитан, студент, борец за свобода, Павич създава един интересен и множествен образ на постмодерния балкански човек, който не може да намери своята идентичност, разкъсан дълбинно от съзнанието за липсата на хармония.
В мотива за разминаването на човешките мечтания се вплита мотивът за онемелите Балкани. Войната и безпричинната омраза са видени като мълчание, липса на език, немота. “От войната човек излиза повече или по-малко ням” - казва сърбинът Тимотей.
Всъщност опитващият се да забрави своя език герой, който споделя как да забравим сръбски в седем урока, се противопоставя на немотата на войната по един странен начин - чрез несекващите си монолози, записани на телефонната касета. На нея неслучайно всеки път Тимотей завършва разказа си повторително с едни и същи фрази - за преселващите се гори, думи, които звучат нелогично, но са вътрешно свързани с мотива за мечтанието и на принципа на музикалното произведение организират текста на разказа.
Балканите не са буре с барут, не са кутията на Пандора, а една музикална кутия, която има свой ритъм, свое слово, свои мечти и която очаква да бъде открита, сгушена в корема на голямата кутия свят, индиректно внушава тази новела. Едно от възможните четения, които предлага “Кутия за писане” е, че светът е текст, текст, който трябва да прочетем, нужни са ни само сетива, за да видим знаците. Защото текстът е пъзел, който всеки читател трябва да подреди посвоему, а ковчежето-кутия на Павич е проекция на желанието за откриване, събиране и пренареждане на пъзела-свят.
</div><div align="justify">
БИБЛИОГРАФИЯ:
Башлар 1988: Башлар, Г. Поетика на пространството. С., 1988.
Бодрияр 2003: Бодрияр, Ж. Системата на предметите. С., 2003.
Делева 2000: Делева, А. Книга, текст, свидетел. // Краят на хилядолетието: раздели и носталгии. С., 2000
Павич 2002: Павич, М. Кутия за писане. Варна: LiterNet, 30.03.2002</div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3904603469581627089.post-35196080969043467692009-03-15T09:26:00.000+02:002009-07-09T09:04:57.035+03:00Кутия за писане<div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify"><span style="font-family:arial;font-size:130%;">Последният автор, определен за четене е Милорад Павич с неговата „Кутия за писане”. Текстът можце да бъде открит на </span><a href="http://liternet.bg/publish1/mpavich/kutia/index.html" target="_blank"><span style="font-family:arial;font-size:130%;">http://liternet.bg/publish1/mpavich/kutia/index.html</span></a>
</div><p align="justify">
<span style="font-family:arial;font-size:130%;">Моля ви, прочетете го и го коментирайте под тази публикация. Не е толкова дълъг, но от един месец се надявам, че ще си говорим за този автор!</span>
</p><div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify"><span style="font-family:arial;font-size:130%;">Милорад Павич (на сръбски: Милорад Павић или Milorad Pavić) е сръбски писател, драматург и поет, доктор по история на литературата, специалист по сръбска литература от 17-19 век и преподавател и гост професор в различни европейски университети.</span>
<span style="font-family:arial;font-size:130%;">Павич владее руски, немски и френски език и е преводач на Байрон и Пушкин. Член е на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура (Société Européenne de Culture), не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература.</span>
</div><p align="justify"><span style="font-family:arial;font-size:130%;">През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.</span>
</p><div style="TEXT-ALIGN: justify" align="justify"><span style="font-family:arial;font-size:130%;">Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград.</span></div>Литературен Клубhttp://www.blogger.com/profile/02397103694581981749noreply@blogger.com0