събота, 30 май 2009 г.

Премиера на новия роман на Ваня Щерева "Татко, аз и АнгелЪт"

На 3 юни 2009, от 19 ч. в Модерен театър - ул. "Върбица" 12.
(Точно срещу Консерваторията през канала. От автобусната спирка посока Орлов мост, първата пряка. Бившата сграда на дом на българо-съветската дружба.)
? ТАТКО, АЗ И АНГЕЛЪТ
Аня и Ангел имат приблизително еднакво минало, не дотам красиво, белязано от грешните бащи, оставили трайни следи върху тяхното живеене. Аня и Ангел се оказват неспособни да поемат щастието от срещата си и произвеждат една болна любовна история. Книгата засяга отношенията аз-родители, аз-деца. Говори за невниманието, с което се отнасяме към най-близките си хора, защото ги смятаме за даденост, и за честите усложнения, а понякога и фатални финали, предизвикани от нашата невнимателност.
Информацията е от liternet.bg

четвъртък, 14 май 2009 г.

Представяне на книга

В "Капитал" Light, брой 18, е публикуван откъс от новия роман на Радослав Парушев - Project DOSTOEVSKI. Премиерата на романа е на 20 май от 19 ч. в университетски театър "Алма Матер", сградата на СУ.

Елиас Канети

ЕЛИАС КАНЕТИ е последният автор, обсъждан от Нутовци на 26.04.09г. Предоставям ви малко информация за него, открита в интернет:
ЕЛИАС КАНЕТИ Венцеслав Константинов
Елиас Канети (1905-1994) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски произход, роден в Русе (Русчук). През 1911 г. семейството му се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец става критикът на културата Карл Краус. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Основни теми в творчеството му стават смъртта и агресията.
Тези идеи Елиас Канети въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война. През 1938 г. след присъединяването на Австрия към нацистка Германия и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русчук и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието и в Лондон започва да работи над философския си труд "Масите и властта", който завършва едва през 1960 г. Други по-значими произведения са записките му "Провинцията на човека" (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Освободеният език" (1979), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987). Творчеството на писателя е отличено с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981). В 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература, породена от книгата му "Освободеният език", в която описва спомените си от най-ранните години. Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".
Източник: http://liternet.bg/ Обсъдени бяха разказите му "Лунната братовчедка" и "Слепецът".