• Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.
• Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.
• Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството.
• Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си.
• Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно дори когато всичко се върши противно на здравия разум.
• Общуването с хората подтиква към самонаблюдение.
Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век.
Кафка е роден в Прага (Австро-Унгария) в семейството на търговец от еврейски произход. Бащата е домашен тиранин, изпълнен с презрение към литературните начинания на своя единствен син. Кафка завършва Юридическия факултет на Карловия университет в Прага и от 1908 до 1922 г. работи в застрахователна фирма, но непрекъснато - главно нощем - пише. Така е създадена първата му значима литературна творба, разказът "Присъдата" (1913), последвана от новелата "Преображението" (1915). Писателят е близък до кръга на пражките експресионисти и разказите му излизат в различни литературни списания.
Франц Кафка умира в санаториума в Кирлинг край Виена, поразен от туберкулоза, ненавършил четиридесет и една години. Въпреки завещанието му, което повелява всичко, излязло под перото му, да бъде изгорено, приятелят му писателят Макс Брод издава посмъртно три негови недовършени романа - "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926) и "Америка" (1927), - както и сборника с непубликувани разкази "При строежа на Китайската стена" (1931). Излиза и кореспонденцията му с Фелице Бауер и с Милена Йесенска, както и прочутото му "Писмо до бащата" (създадено в 1919 г.). Посмъртно са издадени и неговите "Дневници" (1983).
По време на националсоциализма в Германия книгите на Кафка са забранени, а трите му сестри са ликвидирани в концентрационни лагери.
Приживе творчеството на Франц Кафка не е много известно, но се сдобива с международна слава в годините след Втората световна война. "Откриват" го първо в САЩ и Франция, а едва през петдесетте години на XX век - в Германия и Австрия. Произведенията на "пражанина" се отличават с необикновено съчетание на свръхреализъм и гротескност, което придава изключителна сила на художественото внушение. Така възниква един свят-притча, в който невидимо нараства отчуждението и бездуховността. На преден план излиза необяснимото, абсурдът, онова, което не се поддава на логическо осмисляне, но деформира човека и обезценява живота му.
Днес Франц Кафка - наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст - е смятан за един от "тримата влъхви" на модерната литература.
В чест на писателя са учредени две международни литературни награди - през 1979 г. от град Клостернойбург и през 2001 г. от родния град на писателя Прага.
Литературата по времето на Кафка
От една страна, това е време, в което писателите надскачат държавните граници и започват да говорят на общ език, предлагат литературни „ключове” и интерпретация на действителността, а от друга страна, се изменя повествованието в цяла Европа – от вътрешна структура и съдържание до елементи от външната форма.
Авторът остава извън ситуацията, вече не е всезнаещ и не ръководи съдбата на героите си, но понякога се застъпва за някой от персонажите (съгласява се с него, защитава неговата гледна точка). Отделя се повече внимание на същността на героите, техните размисли и чувства, а не на външните ситуации.
Структурата на повествованието е предимно статична, а ритъмът - изключително бавен. Главните герои вървят към своето собствено унищожение („Процесът” на Кафка). Героите са събирателни образи без изграден светоглед, без качества, неспособни да се справят със себе си, изживяващи криза на личността.
Пространството е реално, но изключително деформирано от филтъра на картината, която ни се представя, абсурдно заради многото символи. Времето не е механично и измеримо, а се трансформира от личното възприятие на героя. Мислите не следват логическа последователност.
От позитивизъм до декадентизъм
Появата на новата литература се обуславя от криза на реализма. Икономическите и социални сътресения през XIX в. водят до намаляване на вярата в разума и прогреса., във възможността реалността да бъде позната научно.
Анри Бергсон:
Животът е постоянен поток, а познанието за реалността се постига чрез интуицията.Други фактори са прихоанализата и теорията за относителността на Айнщайн, свръхчовека на Ницше.
Авангардното време 1900 -1914
Скъсване с традиционните похвати
Водещо е ирационалното. Познанието се постига чрез опиати, за да се пробият бариерите на привидното и да достигнат до същностното. Ражда се идеята за „виждащия артист” – само артистите могат да видят истината, затова и творчеството им не е са масово потребление. Изкуството се възприема като висше просветление, акцентра се върху мистерията, която заобикаля човека.
Характерни черти на декадентизма:
- отказ от рационалността и от науката като единствени инструменти за познаване на действителността.
- субективен характер и индивидуализация на автора
- създаване на образа на поета „денди”, изграждащ живота си като произведение на изкуството
- основна роля на символите
- естетизъм
Текстът е подготвен от Майчо, която е превела информацията от италиански. Благодарности!
