На 11.10 (неделя) се състоя поредната среща на литературен клуб „НУТ”. Бяхме в почти пълен състав, за да си разказваме български народни приказки. Те имат особената магическа сила да ни връщат към онзи специален момент в детството, в който всичко е било вълшебно и красиво. Първи започна Влади, разказвайки приказката за малката самодива. Аз (Златина) последвах неговия пример с „Братче еленче”, а приказката предизвика спорове на тема своя произход, заради близко звучене с текст на Братя Грим. Гери и Тони заедно ни припомниха „Златното момиче”, като се допълваха и дори предаваха звуковите ефекти на приказката, които сме слушали на плочи и аудио касетки като деца. Костадин, който наскоро се присъедини към нас, разказа напълно непознатото „Овчарско сказание”. По стечение на обстоятелствата се наложи да си тръгна точно по средата на срещата, когато беше най-хубаво. Или поне така си мислех... Гери прие отговорно задачата да продължи срещата, поемайки ръководни функции. Под влияние на силните й управленчески способности всички са си разказали приказките без бой, с изключение на Камен(не са го били, де, защото е обещал да разкаже приказка на следващата среща). Юлето е отделила внимание на „От вар момиче”, Майчо и Марто заедно са си припомнили „Тримата братя и златната ябълка”(предполагам, че Майчо е разказвала, а Марто се е съгласявал с нея). Дани е продължила с „Болен здрав носи”, а Вальо, който за първи път беше с нас – „Примък – отмък”.
Темата за следващата среща беше лично творчество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар