Боян Бойчев е третият автор, откраднал вниманието на „НУТ”. Поетът е преподавал български език и литература на нашето слънчево Наде (едно от трите момичета, които създадоха НУТ”) и вдъхновена от неговата личност, тя предложи да се запознаем с името му. Поставям в блог-а обсъжданите негови творби. Имахме идея да поканим поета на среща, за да може всеки да разбере малко повече за него и за поезията му и да получи отговор на въпросите си относно творбите. Бойчев бе приел поканата ни, но се оказа, че изпитната тръпка успя да отвлече вниманието ни от литературата и за съжаление не успяхме да реализираме плануваното събитие.
Боян е роден през 1971 г. в София. Завършил е руска и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Има две стихосбирки - "Остров Баунти" и "Привикване към делника". За "Остров Баунти" беше награден с наградата "Александър Вутимски" през 1999. Работи като учител. Отскоро е и главен редактор на сп. "Олимпийски хоризонти". Занимава се с дълго бягане, предпочита маратонски дистанции.
Корида
Привлича ме червеният цвят на сфетофара,
както бика го привлича плаща на тореадора.
Отказвам спасителната илюзия на тротоара
пред окръжната кръвожадност на хората.
Тореадорът има всичко - има своите помощници,
скрити зад оградите. Има също ножове и пики.
Има цял речник с добре заучени стъпки. И още
има публиката с нейните одобрителни викове.
Аз нямам нищо - единствено ми дадоха арената,
където резедавият пясък напомня за повалените.
Имам също отделеното ми от светофарите време,
докато публиката получи удовлетвореност.
Публиката няма хляб и си иска зрелищата.
Тя залага на тореадора и на неговите си слави.
Добре. Ще ви направя шоуто, като пресрещна
тореадора и го хвърля на арената да се забавлявате.
Залез
Оранжевият портокал се катурва
по синята прозрачна покривка.
Отхапвам резенче, струващо
осемчасова уморена усмивка.
Пия кипнало облачно мляко,
огладнял от делнични думи.
По устните лепне каймакът.
Вятърът пияно ми клюма.
Отсрещните блокове пламват
като факли огнено-ритуални.
Превръщам времето в слама,
за да открия порив начален,
защо розовее тревата,и как очите са повече от простора...
Раят е тук, на земята,
прозореца щом отвориш.
Въпросът
Небето се разприказва. Заваля.
След час календарът ще е история.
Работя. Думите влизат в спорове.
Зад прозореца дъждът се разпиля.
Небето клюкари по адресите.
Тишината се скри в капчука.
Не работя. Мислите хукват.
И аз ги питам: Къде си? Къде
Няма коментари:
Публикуване на коментар