Съботна среща

На 04.07.09 (събота) направихме опит да се съберем за среща и обсъждане на Едгар Алън По. Заради предстоящите неделни избори и все още неприключилата лятна сесия, опитът се оказа доста слаб и почти неуспешен. От набелязаните произведения, обсъдихме само „Гарванът”, затова предлагам на следващата ни среща да обсъждаме отново същия автор, в по-голям състав, като държа акцентът да бъде поставен върху „Златният бръмбар”. (да, Майчо, знам, че го изговарям весело!) Смятам,че разказът не е толкова плашещо дълъг, а и по мое мнение, доста добре илюстрира богатсвото от идеи на По. До скоро с усмивка!

Да творим заедно!

На 26ти юни, срещата на литературен клуб „Нут” се състоя по изключение в петък. Вероятно това беше и основната причина да се съберем само четири души и Мери, която пише курсова работа, свързана с дейността на клубчето. Този път лошото време ни принуди да се приютим не в Царската градина, а в „Адамс” на Пиротска. Темата, по предложение на Юлето, беше да творим заедно. За да бъде по интересно, опитахме вместо да пишем, да говорим. Всеки разполагаше с една минута, за да разкаже част от историята, а следващия трябваше да продължи. Редът се определяше от кибритени клечки, една от които – късметлийската – беше по-къса. Всеки можеше да говори до максимум два поредни пъти. Бяхме само четирима – аз (Златина), Преслав, Мая и Юлето и все пак се получи нещо, не толкова културно, колкото весело. Мери сподели идеята за писане заедно, като определеното време беше 10 минути, в които всеки трябва да сътвори текст по зададена тема. И темата беше „Терен”. Този експеримент се оказа доста успешен и смятам, че би било прекрасно, ако пишем заедно, за по десет минутки, веднъж месечно. След тази среща, макар и скромна като състав, си тръгнах с усмивка. Искрено се надявам това да се е отнасяло и за другите.

Премиера на новия роман на Ваня Щерева "Татко, аз и АнгелЪт"

На 3 юни 2009, от 19 ч. в Модерен театър - ул. "Върбица" 12.

(Точно срещу Консерваторията през канала. От автобусната спирка посока Орлов мост, първата пряка. Бившата сграда на дом на българо-съветската дружба.)

? ТАТКО, АЗ И АНГЕЛЪТ

Аня и Ангел имат приблизително еднакво минало, не дотам красиво, белязано от грешните бащи, оставили трайни следи върху тяхното живеене. Аня и Ангел се оказват неспособни да поемат щастието от срещата си и произвеждат една болна любовна история. Книгата засяга отношенията аз-родители, аз-деца. Говори за невниманието, с което се отнасяме към най-близките си хора, защото ги смятаме за даденост, и за честите усложнения, а понякога и фатални финали, предизвикани от нашата невнимателност.

Информацията е от liternet.bg

Представяне на книга

В "Капитал" Light, брой 18, е публикуван откъс от новия роман на Радослав Парушев - Project DOSTOEVSKI. Премиерата на романа е на 20 май от 19 ч. в университетски театър "Алма Матер", сградата на СУ.

Елиас Канети

ЕЛИАС КАНЕТИ е последният автор, обсъждан от Нутовци на 26.04.09г. Предоставям ви малко информация за него, открита в интернет:

ЕЛИАС КАНЕТИ Венцеслав Константинов

Елиас Канети (1905-1994) е австрийски белетрист, есеист и драматург от еврейски произход, роден в Русе (Русчук). През 1911 г. семейството му се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия. През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец става критикът на културата Карл Краус. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд. Основни теми в творчеството му стават смъртта и агресията.

Тези идеи Елиас Канети въплъщава в пиесите си "Сватба" (1932) и "Комедия на суетата" (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман "Заслепението", който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война. През 1938 г. след присъединяването на Австрия към нацистка Германия и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия. Отнесъл в Лондон своите видения от детството в крайдунавския Русчук и младежките си преживявания главно във Виена, той се заема да осмисли човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието и в Лондон започва да работи над философския си труд "Масите и властта", който завършва едва през 1960 г. Други по-значими произведения са записките му "Провинцията на човека" (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст "Подслушвачът" (1974), есеистичният сборник "Съвестта на думите" (1975), автобиографичните книги "Освободеният език" (1979), "Факел в ухото" (1980) и "Игра с очи" (1985) и записките "Тайното сърце на часовника" (1987). Творчеството на писателя е отличено с "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1969), "Голямата австрийска държавна награда" (1967), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1972), наградите "Нели Закс" (1975), "Йохан Петер Хебел" (1980) и "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1981). В 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за литература, породена от книгата му "Освободеният език", в която описва спомените си от най-ранните години. Прочути са думите му: "Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук". В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда "Елиас Канети".

Източник: http://liternet.bg/ Обсъдени бяха разказите му "Лунната братовчедка" и "Слепецът".